Открийте разликите (Най-ужасна е мисълта, че нищо не се променя)

Има една идея, че всякаква бедност се преодолява, животът все някак става по-добър, но няма нищо по-страшно от разяждащата мисъл, че каквото и колкото и да върши един човек или народ, нищо не се променя и той продължава и продължава да тъпче на едно място, окован и задушен в своята съдба. Без да съм прекален черногледец (останах да живея тук и смятам, че тук ми е мястото), към горното разсъждение се върнах преди дни, когато хиляди българи излязоха да протестират против новия Закон за горите, а вътрешният министър ги нарече „хора на организираната престъпност”. И неговите служители изпоарестуваха несъгласните с бъдещата тотална съсипия на природата, които ги прегръщаха и целуваха по каските.

Ако по-възрастните измежду нас се огледат в съвсем недалечното минало едва ли ще открият големи разлики между тогавашния механизъм в справянето на държавата с недоволни и сегашния. За събралите се пред Народното събрание, един президент препоръча „Танковете да дойдат”. Сега те просто си идват. Арестуват, попляскват някого и така нещата се уталожват. По времето на светлия социализъм никой не смееше да шукне от страх, че отвсякъде дебнат уши. Това беше толерирано от властта и си беше чудесен механизъм за изначална пречка пред народния ропот. Миналата година, по време на протестите на жителите на Несебър против събарянето на надстройките на техните къщи, с тях дойде да разговаря управителят на областта, в която живеят. Вместо да попита как те смятат да се реши проблема, той недвусмислено рече „И все пак не забравяйте, че има камери, на които си личи кой какво е правил.” Милиционерът остава милиционер, без значение каква длъжност и в какво време заема. Само това да беше приликата със застойния соц!

Когато комунистическата власт преживяваше сериозни сътресения между кредитите, които получаваше от Съветския съюз, Римския клуб и други знайни и незнайни организации, обикновено цените се вдигаха. Това се наричаше „редуциране на цените”. Или коригиране ли беше, вече не помня ясно и слава Богу. Спомняте ли си как беше туширано мрънкането на уплашения народ? С филма „Кобра” от „Студио Х”, скандалите във футбола между „Левски” и ЦСКА и поредната мощна предупредителна вълна по всички тогавашни вестници, че Америка прави космическа площадка и с тези „Звездни войни” Рейгън е зинал да бомби от Космоса целия мирен социалистически свят.

Вече е 21 век и арсеналът е много, много по-богат. Пък и отдавна стана ясно, че никой за нас не мисли, всеки гледа себе си. Затуй при всеки шамар, който България получава заради некадърното си управление, заглушаващият истинските въпроси на деня цирк е с преимуществено вътрешна насоченост – изпълзяват банди със зловещи имена (не, че не съществуват, но в друго време срещу тях никой нищо не прави), от време на време полицията геройски задържа някой бивш министър (който след месец бива триумфално освободен), а в краен случай се пръкват сандъчета с мощи на светци или скелети на вампира Кривич. Май специалистите наричат това „кризисен пи ар”, нямам представа...

В най-последните дни жалките изпълнения във вътрешната политика са перфектно замазани в мъглата от мастика и бира при гледане на Европейското по футбол.

Имам изненада за тези, които удобно са забравили връзката между днешните силни на деня и онези, отпреди 25 и повече години. Днешният шеф на страната е член на партията, чийто пръв (а после по съветски образец – генерален) секретар беше онзи отпреди 25 и повече години. Сегашният шеф на страната беше именно негов телохранител в едни по-късни дни. И е ясно, че от него се е учил на управленска мъдрост и държавническа мисъл и управление. Нека по-живелите читатели да сложат ръка на сърце и признаят каква е разликата между изказа на онзи пръв партиен и държавен ръководител и сегашния. В приказките ли, в мисълта ли или в литературното владеене на съвременен български език? Дори, ако се замислите, в определени моменти, онзи от Правец беше доста по-скромен в изявленията си пред народа. Е, поне не претендираше, че той е построил всички пътища, магистрали и спортни зали.

Предлагам тест за българи, които имат в мазе или на таван стари вестнци, отпреди 10 ноември 1989 година. Моля, извадете ги и сравнете с новите ежедневници: Колко снимки на Първия секретар има в онези и колко снимки на светлия Му лик на днешния са поместени в сегашните. Ще се изненадате. Колкото до култа към личността, можете само да се насладите на две сияйни творби, доказателство докъде може да оглупее човек, вярвайки без капка мисъл на телевизионни обзорни информационни емисии, в които баш босове на България режат лентички на откриване на обекти:

 „И нека светлият единен комунизъм

да ни говори с ботевския глас,

че в бъдещето с подвизи се влиза.

И с хора, Тодор Живков, като Вас!”

Това творението на блюдолизеца Нино Николов от култовата книжка „Априлски сърца”, обаче, направо бледнее пред изтрещялата осанна на пенсионирания училищен директор Стоян Бочуков, отпреди година:

„Светец на истината се роди

в България с много лъжци дори,

войн с душа искряща, без покой,

отиваше на все да види той.

Бойко съзна истината свята,

пое в села, градове, полята

да се бори с лъжци по земята

българска, опръскана с лъжата.

Днес е тук, а утре там, далече,

при убийци, мафиоти, лъжци,

със сърце неуморно върви напред,

за да бъде България във ред.

Вселюбещ от народа мъченик,

той раздава си живота велик,

крилато хванал истината той,

без да потърси за себе си покой.”

Не зная, може би изследователите на народопсихологията биха казали тук, че това е то славянската душевност – преклонение пред „батката”, царят, човекът, който те язди, а не в собствените сили и възможности. Аз в момента просто се сещам за една хубава народна приказка: „Прост народ – бедна държава”. Навярно е излишно, към края, да обръщаме внимание кой навремето беше много богат – партокрацията, наброяваща не повече от стотина имена. Днес много богати са децата и внуците на тази партокрация. Това са не повече от стотина имена.

Добре де, има разлики със светлото социалистическо минало. Има свобода, демокрация и гласност. Гласност! Което напомня стария виц:

Спорят американец и българин.

- Вие сте много зле! У нас, например, е такава свобода, че на пъпа на Вашингтон мога да изляза и да викам „Долу Рейгън!”

- Хехехе, много важно! То и у нас е такава свобода! И аз мога да изляза на пъпа на София и да викам с пълно гърло „Долу Рейгън!”